- Хей, Лони! – подвикна Марбал.
Лони тъкмо облизваше муцунка след обилната си закуска.
- Да, Марбал! Ще играем на гоненка ли? – светнаха му очичките.
- Неее.. – засмя се Марбал. Днес искам да ти разкажа една история - за първото човече от балони, което направих.
Лони седна в краката му и се заслуша внимателно.
- Беше преди повече от две години. Мои приятели ме бяха поканили на гости, на рождения ден на сина им. Избрах подарък, но исках да го направя още по-интересен за малчугана. Тогава ми хрумна, че бих могъл да направя едно човече от балони. Исках да е високо, колкото рожденика, със шапчица на главата и широко усмихнато. Не беше лесно, отне ми доста време. Първо краката му бяха по-дълги, после пък ръцете твърде къси, единия път главата му беше прекалено голяма... но накрая се получи превъзходно. Помислих си – защо, да не сложа подаръка в ръчичките му и то да го поднесе...
- Ама Марбал – прекъсна го Лони. Човечето от балони се е движило и носило подаръка?!?
Марбал се засмя гръмко:
- Ех, пухчо, не разбира се, то не може да се движи! Аз го занесох до къщата на приятелите ни и тогава сложих подаръка в ръчичките му. Така го оставихме в детската стая, да изненада рожденика, когато се прибере от училище.
- Аз все още не разбирам как си го направил това човече, Марбал! А и то как се казва?
- Как се казва ли ... истината е, че разбрахме в края на вечерта от самия рожденик името на човечето – Нелчо, – усмихна се Марбал. Искаш ли да ти покажа как става?
- Много, много искам Марбал!
- Добре, ела с мен и да изгледаме клипчето – Как да си направим човече от балони? ...
