- Здравей, Лони, какво правиш? – Марбал току-що беше влязъл в стаята.
- Амиии... – замислено отговори Лони, докато побутваше с лапичка едно балонче, надуто и оставено от Марбал преди няколко часа на земята. Чудех се, ти ли си направил тези бонбончета, Марбал?
Марбал се усмихна. Все още не можеше да го научи да казва „балончета”, в главата му все си бяха „бонбончета”.
- Не, Лони, аз само ги надувам. Други хора ги произвеждат.
- А ти си им казал как да ги правят ли?
- Ех, че си ми наивен, Лони - усмихна се широко Марбал. Балонът е направен за първи път преди 200 години. Искаш ли да ти разкажа малко повече затова?
- Ама разбира се, Марбал – ококори очи Лони.
- Това се е случило в далечната 1824г., в Лондон, Великобритания. Изобретателят на балона се казва Майкъл Фарадей и е един от най-невероятните учени, живели на тази земя. Един ден получил от свой приятел едно непознато до сега вещество – казвало се каучук. Експериментирайки с него, той успял да създаде първия гумен балон в света. Скоро след това обаче неговото откритие потънало в забрава, тъй като хората не разбирали за какво могат да ползват балона. Минали много години, и хората се сетили за откритието на Фарадей. Започнали да правят балони, да ги надуват, да ги пускат във въздуха, да ги подаряват, и да се смеят, когато ги пукат...
- Буффффхххф...
- Ама, Лони, какво правиш! – стресна се Марбал от току-що пръсналия се балон.
- Ами, ами, ами – взе да заеква Лони, ти нали каза пукат и аз, и аз, и аз... мислех, че на мен го каза – погледна с невинни очи той.
Марбал се засмя, наду още един балон и започна да си играе с Лони.
